На 15 ноември 2020 г. се отбелязва Световният ден за възпоменание на жертвите от пътнотранспортни произшествия. През тази година организаторите от Европейската федерация на жертвите при ПТП (FEVR) и Световната здравна организация поставят акцент на тези, които първи реагират на сигналите за инциденти. Научете повече за пътния травматизъм и защо Световната здравна организация го нарича „пандемия“.
Според данните на Световната здравна организация – приблизително 1,35 милиона души загиват всяка година вследствие на пътнотранспортни произшествия, а други 50 милиона са ранени. Дори в Европа, която се сочи за пример, цифрите са стряскащи. В ЕС през 2018 г. 25 100 души са загубили живота си, а около 135 000 души са тежко ранени при инциденти на пътя.
Данните на СЗО показват, че нараняванията при ПТП са водещата причина за смъртност във възрастовата група от 5 до 29 години. Това е факт, който трудно дори осмисляме.
Всичко това трябва наистина да ни накара да се замислим. Да, много зависи от институциите, но всъщност безопасността на пътя е резултат от приноса на цялото общество. Дали водачите са толерантни и концентрирани, дали пешеходците спазват правилата и се оглеждат, дали велосипедистите се движат на обозначени места и съгласно правилата и още много и много.
Човек често се води от мисълта, че „на мен няма да се случи“. Но това се случва всеки ден на десетки хора в България и на стотици в света. Затова едно от най-важите неща е заедно да накараме хората да мислят по различен начин: „Как да избегна да се случи на мен?“ Да бъдем подготвени, знаещи и можещи на пътя, спазващи правилата и толерантни към чуждите грешки.
Много важно е да осъзнаем, че пътнотранспортният травматизъм не е просто статистика, която чуваме да се съобщава в медиите. Това са реални човешки съдби, много от които унищожени заради поемане на ненужен риск, разсеяност или грешка на пътя.
Затова и от 1995 г. се отбелязва Денят за възпоменание на жертвите от ПТП – за да помним хората, загубили живота си, и тези, които са пострадали.
Множество информационни кампании и инициативи по света акцентират на различни аспекти свързани с пътнотранспортния травматизъм. Редица от тях поставят фокуса именно на това – да напомнят на хората, че на пътя заедно с тях са и други човешки същества и от действия на всеки зависи животът на мнозина.
„Може да почака“ е една от най-разпознаваемите и дългогодишни кампании за безопасно шофиране, създадена от американската телекомуникационна компания Ей Ти енд Ти. Кампанията стартира през 2010 г. и през годините си служи с широк спектър от информационни инструменти, целящи да повишат обществената информираност и да преборят едно от най-разпространените и коварни рискови поведения по пътищата в САЩ – разсеяното шофиране заради използването на мобилен телефон. Кампанията еволюира с всяка година, включвайки кратки и въздействащи видео-материали, излъчвани по телевизията, документални филми с хора, пострадали при пътни инциденти заради разсеяно шофиране, както и множество инициативи за споделяне на личните истории на потърпевши в социалните мрежи.
Един от най-запомнящите се видео клипове е срещата на няколко младежи с момиче, пострадало при пътнотранспортен инцидент, причинен от водач, който е гледал в телефона си и е преминал на червен светофар. В резултат двамата ѝ родители загиват на място, а тя прекарва 2 месеца в болница. Оцелява, но със сериозни увреждания и травми. Наложило ѝ се е да се учи как да се движи и как да се храни отново, и как да живее с парализирано тяло. Документалният филм показва как възприятието на младежите към това рисково поведение се променя, когато се срещат и осъзнават какви са реалните последствия от рисковото им поведение.
Предайте посланието: пътният травматизъм има реални човешки лица, съдби и унищожени мечти. Когато предприемаме рискове на пътя ние не застрашаваме други превозни средства. Ние застрашаваме хора. В някои ситуации това може да бъде сравнено с изстрел с огнестрелно оръжие по незащитен човек.
Световен ден за възпоменание на жертвите от пътнотранспортни произшествия: Помним (тези, които са загинали), Подкрепяме (тези, които са пострадали), Действаме (за по-добра реакция при катастрофи).
