България е една от държавите, които ще разработят ключови показатели за безопасността на движението по пътищата, които ще се прилагат в Европейския съюз през следващото десетилетие. Договорът за безвъзмездна помощ вече е подписан, а страната ни се представлява от Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП).
Понастоящем политиката по безопасност на движението по пътищата в държавите-членки на ЕС се оценява на национално и на централно европейско ниво като се използват ключови показатели, касаещи травматизма, изчислени като брой загинали, брой ранени и брой ПТП на един милион души население. Тези показатели се прилагат за докладване и оценка на всички видове заболеваемост и травматизъм от страна и на Световната здравна организация.
Съгласно работен документ на Европейската комисия за следващото десетилетие тези показатели не предоставят достатъчно информация за ефективността на политиката, водена от националните правителства, тъй като са силно повлияни от демографските процеси, които се развиват на континента. В много от по-развитите страни от ЕС се наблюдава увеличение броя на населението при относително запазване на нивата на интензивност на движението. Обратно, в по-слабо развити страни членки се наблюдава отлив на население, съпътстван от увеличение броя на пътуванията и тяхната продължителност на територията на съответната държава. Всичко това изкривява получените данни и оценката на нивото на безопасността на движението в отделните страни членки. Проблемът е валиден и за България, през която преминава сериозен транзитен трафик, което не се взима предвид при отчитане на нивата на пътния травматизъм.
За подобряване отчитането на ефективността на водената политика по безопасност на движението се предвижда да бъдат измервани и отчитани допълнителни осем ключови показателя: Скорост (% превозни средства, които се движат в рамките на ограниченията на скоростта); Обезопасителни колани (% пътници в превозното средство, които използват правилно обезопасителни колани и системи за обезопасяване на деца); Предпазни средства (% от мотоциклетистите и велосипедистите, които носят предпазна каска); Алкохол; Разсейване на водачите (с акцент мобилни телефони); Безопасност на превозното средство; Инфраструктура (на база изминатото разстояние по пътищата); Грижи след пътнотранспортни произшествия (изминало време в минути и секунди между спешното повикване след произшествието и пристигането на службите за спешна помощ на местопроизшествието).
Измерването на тези допълнителни ключови показатели и докладването на резултатите на Европейската комисия предстои да се въведе като задължително за страните членки. Те ще бъдат основен инструмент при управление на политиката на европейско ниво през следващото десетилетие.
Предвижда се координаторът на проекта – Белгийският институт за пътищата (VIAS Institute) – да предостави и на всички организации-членове на консорциума данни за безопасността от Euro NCAP (Европейска програма за оценка на безопасността на новопроизведени автомобили) на всички моторни превозни средства, модел и марка, които са били произведени през последните десетилетия в общ брой от над 5 000 и са били продавани в Европа. Това ще даде възможност да се извърши цялостна оценка на безопасността на автомобилния парк на България, като по този начин се повиши информираността на гражданите при избор на модел автомобил и се насърчат производителите да разработват и внедряват повече активни и пасивни системи за безопасност.
Общо 19 страни от Европа участват в проекта, като водещата организация е Белгийският институт за пътищата (VIAS Institute). В края на миналата година от Института отправиха покана към ДАБДП да се включи в измерването на индикаторите. За описаните проектни дейности на територията на всяка участваща страна партньор Европейската комисия предоставя до 320 000 евро. Срокът за изпълнение на основните проектни дейности е 21 месеца. Предвидено е всяка страна-членка, участваща в консорциума, да предостави в единен формат събраните и анализирани данни на координатора на проекта през м. април 2022 г.