Какъв процент от пътуващите в България поставят обезопасителен колан? Колко от водачите превишават скоростните ограничения? Използват ли се предпазни каски от мотористите и колоездачите? Колко често преди да седнем зад волана сме употребили алкохол? Отговори на тези въпроси ще дадат резултатите от проект “BASELINE”, който цели да се разработят общоевропейския показатели за по-точно измерване на нивата на пътната безопасност на държавите-членки на ЕС.
Общо 19 страни от Европа участват в проекта, като водещата организация е Белгийският институт за пътищата (VIAS Institute). В края на 2020 г. от Института отправиха покана към Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ да участва в проекта като бенефициент от България и да се включи в измерването на показателите, които ще се прилагат в целия Европейския съюз през следващото десетилетие.
Понастоящем политиката по безопасност на движението по пътищата в държавите-членки на ЕС се оценява на национално и на централно европейско ниво като се използват ключови показатели, касаещи травматизма, изчислени като брой загинали, брой ранени и брой ПТП на един милион души население. Тези показатели се прилагат за докладване и оценка на всички видове заболеваемост и травматизъм от страна и на Световната здравна организация.
Съгласно Работен документ на Европейската комисия за следващото десетилетие SWD(2019) 283 от 19.06.2019 г. тези показатели не предоставят достатъчно информация за ефективността на политиката, водена от националните правителства, тъй като са силно повлияни от демографските процеси, които се развиват на континента. В много от по-развитите страни в ЕС се наблюдава увеличение броя на населението при относително запазване на нивата на интензивност на движението. Обратно, в по-слабо развити страни членки се наблюдава отлив на население, съпътстван от увеличение броя на пътуванията и тяхната продължителност на територията на съответната държава. Всичко това изкривява получените данни и оценката на нивото на безопасността на движението в отделните страни членки. Проблемът е валиден и за България, през която преминава сериозен транзитен трафик, което не се взима предвид при отчитане на нивата на пътния травматизъм.
Ето защо в старите страни-членки на ЕС ключови показатели за ефективност на политиката по БДП, които разкриват важни детайли за високорисково поведение на участниците в движението, се мерят всяка година. В някои страни като Франция, Белгия, Германия и Холандия това се прави от десетилетия. В България това беше извършено за първи път.
Тези ключови показатели са стандартизирани от Европейската комисия и касаят употребата на алкохол, управление на МПС с превишена скорост, използване на предпазни колани и детски седалки, разсейване по време на шофиране поради употреба на мобилно устройство, използване на предпазни каски при управление на мотоциклет и велосипед, безопасност на автомобилния парк.
В рамките на проекта от екипа на ДАБДП измервания по различните показатели бяха извършени на повече от 282 места из цялата страна, на автомагистрали, извънградски пътища и градски улици. Първичните данни от хиляди часове наблюдения (5322) на терен, извършени както през работни, така и през уикенд дни, бяха обработени, анализирани и в края на м. юли изпратени за верификация на международния координатор на проекта. Въз основа на потвърдените данни бяха изчислени ключовите показатели и значението им за определяне нивото на безопасно поведение на участниците в движението в България. Изчислените стойности на показателите за България, за съжаление, са много обезпокоителни. Ето тяхното значение: