Какъв процент от пътуващите в България поставят обезопасителен колан? Колко от водачите превишават скоростните ограничения? Използват ли се предпазни каски от мотористите и колоездачите? Колко често преди да седнем зад волана сме употребили алкохол? Отговори на тези въпроси ще дадат резултатите от проект “BASELINE”, който цели да се разработят общоевропейския показатели за по-точно измерване на нивата на пътната безопасност на държавите-членки на ЕС.

Общо 19 страни от Европа участват в проекта, като водещата организация е Белгийският институт за пътищата (VIAS Institute). В края на 2020 г. от Института отправиха покана към Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ да участва в проекта като бенефициент от България и да се включи в измерването на показателите, които ще се прилагат в целия Европейския съюз през следващото десетилетие.

Понастоящем политиката по безопасност на движението по пътищата в държавите-членки на ЕС се оценява на национално и на централно европейско ниво като се използват ключови показатели, касаещи травматизма, изчислени като брой загинали, брой ранени и брой ПТП на един милион души население. Тези показатели се прилагат за докладване и оценка на всички видове заболеваемост и травматизъм от страна и на Световната здравна организация.

Съгласно Работен документ на Европейската комисия за следващото десетилетие SWD(2019) 283 от 19.06.2019 г. тези показатели не предоставят достатъчно информация за ефективността на политиката, водена от националните правителства, тъй като са силно повлияни от демографските процеси, които се развиват на континента. В много от по-развитите страни в ЕС се наблюдава увеличение броя на населението при относително запазване на нивата на интензивност на движението. Обратно, в по-слабо развити страни членки се наблюдава отлив на население, съпътстван от увеличение броя на пътуванията и тяхната продължителност на територията на съответната държава. Всичко това изкривява получените данни и оценката на нивото на безопасността на движението в отделните страни членки. Проблемът е валиден и за България, през която преминава сериозен транзитен трафик, което не се взима предвид при отчитане на нивата на пътния травматизъм.

Ето защо в старите страни-членки на ЕС ключови показатели за ефективност на политиката по БДП, които разкриват важни детайли за високорисково поведение на участниците в движението, се мерят всяка година. В някои страни като Франция, Белгия, Германия и Холандия това се прави от десетилетия. В България това беше извършено за първи път.

Тези ключови показатели са стандартизирани от Европейската комисия и касаят употребата на алкохол, управление на МПС с превишена скорост, използване на предпазни колани и детски седалки, разсейване по време на шофиране поради употреба на мобилно устройство, използване на предпазни каски при управление на мотоциклет и велосипед, безопасност на автомобилния парк.

В рамките на проекта от екипа на ДАБДП измервания по различните показатели бяха извършени на повече от 282 места из цялата страна, на автомагистрали, извънградски пътища и градски улици. Първичните данни от хиляди часове наблюдения (5322) на терен, извършени както през работни, така и през уикенд дни, бяха обработени, анализирани и в края на м. юли изпратени за верификация на международния координатор на проекта. Въз основа на потвърдените данни бяха изчислени ключовите показатели и значението им за определяне нивото на безопасно поведение на участниците в движението в България. Изчислените стойности на показателите за България, за съжаление, са много обезпокоителни. Ето тяхното значение:

 

 

Ключови показатели

Докато по автомагистралите и извън населените места около 90% от водачите спазват скоростните режими, за съжаление в рамките на населените места това важи за по-малко от половината от тях (45%)! Разбира се, това води до много по-тежки последствия при възникване на ПТП.

Ключови показатели

Твърде честото водачите и пътниците пренебрегват необходимостта от използване на обезопасителни колани. Около 20% от всички водачи не ги поставят. Още по-притеснителни са данните за пътниците, пътуващи на задните седалка –  само около една четвърт от тях слагат обезопасителни колани. Дори на автомагистралите, където средната скорост на движение е над 116 км/час, само около 34% от пътниците си поставят коланите. По отношение на детските столчета беше установено, че в едва 60% от автомобилите, превозващи деца, са налице системи за обезопасяването им. Въпреки това, допълнително изследване, проведено чрез инспекции вътре в автомобилите, показа, че в 40% от автомобилите, в които са налице системи за обезопасяване на деца, тези системи се използват некоректно, и децата не са предпазени в пълен обем от настъпване на произшествие.

Ключови показатели

На различните видове пътища между 5% и 7% от наблюдаваните водачи използват мобилни устройства. На 10 автомагистрални точки при измерване в работен и почивен ден са засечени 699 водачи с телефон в ръка. В градовете нещата са още по-притеснителни. Налице са преброителни локации, на които е замерено, че повече от една пета от водачите държат телефон в ръката, докато управляват МПС. За съжаление подобно поведение беше наблюдавано и при професионалните водачи на автобуси, превозващи пътници по междуградски маршрути. От тях при точково измерване 5% държат телефони в ръцете си. Това е показателно, че съществува високата вероятност практически много голяма част от тях в рамките на дадено пътуване да използват в един или друг момент мобилни апарати, докато са зад волана и управляват автобуса. Съгласно данни на ЕК използването на мобилни апарати, докато управляваме превозни средства се е превърнало в „епидемия в Европа“, а разсейването стои зад една четвърт от всички настъпили ПТП.

Ключови показатели

В България има около 2.5 милиона активни водачи на леки автомобили, от които съгласно нашите проучвания, около 15 600 души във всеки един момент от денонощието, в работен и почивен ден, са готови да седнат зад вола и да управляват МПС с концентрация на алкохол в кръвта над максимално допустимата по закон. И те го правят! Следва да имаме предвид, че в България законовата граница за допустимо наличие на алкохол в кръвта е една от най-високите в ЕС. А съгласно Световната здравна организация, България е една от страните от ЕС, в които се наблюдава редовна прекомерна консумация на алкохол.

Ключови показатели

В рамките на изследването бяха наблюдавани 5807 мотоциклетисти, 6441 велосипедисти и 618 пътника. Общият показател за всички пътища е симптом затова, че в България делът на водачите и пътниците, придвижващи се на мотоциклет, които използват предпазни каски е висок. И все пак 4% от тях си позволяват да не поставят предпазни каски, докато използват един от най-опасните модули на транспорт – мотоциклета. В градовете 6% от водачите и пътниците на мотоциклети решават да дадат израз на „смелостта“ и „уменията“ си, докато са на мотоциклета, без да помислят за безопасността си и не поставят предпазни каски.

Носенето на каска от велосипедистите в България не е задължително. Въпреки това една пета от тях решават да се предпазят и поставят обезопасителна каска, докато управляват велосипед.

Ключови показатели

Ключовият показател за безопасност на автомобилния парк, предвиден от ЕК, се определя като % нови леки автомобили, които имат оценка за безопасност по Евро NCAP равна или по-висока от 4 звезди (Европейска програма за оценка безопасността на новите МПС). От тези нови новорегистрирани МПС около две трети имат присвоени 4 или 5 звезди по Европейската програма за оценка безопасността на новите МПС (Евро NCAP). Едновременно с това следва да се отбележи, че през 2019 и 2020 години делът на новите автомобили от всички новорегистрирани за съответната година е 10% и 7%. За съжаление, обаче автопаркът в България остава твърде стар, а делът на новите автомобили в целия автопарк и през двете анализирани години е равен на 1%. Което предполага теоретичен темп на обновяване на автопарка в България от 100 години!

За повече информация относно проекта можете да посетите следната интернет страница: https://www.baseline.vias.be/

Ключови показатели