Безопасността на движението по пътищата е ключов индикатор за развитието на обществото. В силна зависимост от това социално-икономическо явление са не само средната продължителност и качество на живот, но и мобилността, транспортът, околната среда, социалното дело, здравеопазването и благосъстоянието като цяло. По данни на Световната здравна организация последствията от ПТП ежегодно допринасят за намаляване на световния брутен вътрешен продукт в огромни размери. В годишния доклад на СЗО последствията от пътнотранспортните произшествия са наречени „епидемия”. За решаването на това предизвикателство се полагат значителни усилия на глобално, европейско, национално, регионално и местно ниво.
Настоящият доклад представя състоянието на БДП в Република България като начална стъпка в процеса на оптимизиране изпълнението на държавната политика в областта. Предназначението на документа е да предостави информацията в контекста на Националната стратегия за подобряване на БДП за периода 2011-2020 г. Разработен като основа на предстоящия нов планов период на националната рамка за БДП, анализът включва стратегически политики, статистика и тенденции на пътнотранспортния травматизъм, влияещи фактори и основни области за въздействие. Целта на документа е да подпомогне управлението на БДП като комплексна система, която позволява анализ на всички етапи от планирането и изпълнението на политиката, ясни мониторинг и оценка. Докладът няма претенции на разработка, която на този етап представя цялата релевантна информация по темата за БДП.
Документът е изготвен в началния период от централизираната координация на изпълнението на политиката по БДП. Информацията от неговото приложно поле предстои да бъде прецизирана, а методиката за набиране на липсващи към момента данни – да бъде регламентирана. В политиката за БДП в модерните държави се поставят все по-амбициозни цели и ангажименти.
През 2010 г. ООН и ЕС обявиха война срещу причините, водещи до загуба на живот при използването на МПС, като периодът 2011-2020 бе обявен за десетилетие на активни действия за БДП. Стартирани бяха множество инициативи за насърчаване и укрепване културата за безопасност, подобряване общите познания относно причините за ПТП и спомагане създаването на превантивни решения. На 17 май 2018 г. ЕК обяви нова цел за намаляване наполовина на смъртните случаи по пътищата и за първи път цел за намаляване наполовина броя на сериозните наранявания до 2030 г. в сравнение с 2020 г.
Със средно 1.35 милиона загинали годишно пътнотранспортният травматизъм в световен мащаб остава неприемливо висок. През последните десетилетия безопасността на пътя в ЕС се подобри значително. Европа е начело в класацията за най-сигурни пътища със средно 49 загинали на един милион души, а Африка е на последно място с над 260. Все пак, травматизмът продължава да поддържа твърде високи стойности. Съгласно годишния доклад на Европейския съвет по транспортна безопасност броят на загиналите по пътищата на ЕС е намален едва с 1% през 2018 г. и с общо 4% през последните 5 години. Съюзът работи в тясно сътрудничество с държавите-членки като приема директиви, подпомага кампании, насърчава обмена и осигурява финансиране. Насоките на европейската политика предполагат амбициозни цели, които да бъдат основа на националните стратегии.
Травматизмът на пътя води до огромни социални и икономически загуби и за българското общество. Достигането на глобалната цел на ЕС за намаляване наполовина на загиналите на пътя към 2020 г. спрямо 2010 г. все още остава проблематично. Очерталата се тенденция към задържане на високото му ниво и в национален план поставя страната ни далеч от заложените в глобалните, европейските и националните политики цели. България отбелязва напредък с намаляване на загиналите с 10% през 2018 година, но предстои още много работа. Анализираната динамика налага извода, че на държавно ниво е необходимо преразглеждане на всички функционални характеристики на системата за управление на БДП, в т.ч. използване на нови методи за по-ефективно опазване на човешкия живот. Политическото приоритизиране е налице и все повече изисква надграждане на капацитета на държавната администрация.
ЕК насърчава държавите-членки да допринасят за постигането на общата цел, отчитайки техните специфични изходни позиции, нужди и особености. Държавите следва да съсредоточат усилията си в области, за които резултатите им са незадоволителни в сравнение с тези, постигнати от водещите страни. В този контекст, с Решение № 16 от 17.01.2019 г. МС прие интегриран подход „Безопасна система с визия нула загинали и тежко ранени“. 2019 бе обявена за година на активна работа по опазване живота и здравето на участниците в движението под мотото „Пази семейството си на пътя“. С решението бяха одобрени и спешни мерки за ограничаване на пътнотранспортния травматизъм до 2020 г.
Голяма част от произшествията на пътя са предотвратими. Намаляването на пострадалите и загубите е функция от регулаторната база, поведенческите модели на участниците в движението по пътищата, контролната дейност, пътната инфраструктура, автомобилния парк и спешната медицинска помощ. Въздействието върху тези определящи фактори не би могло да бъде ефективно, ако се подхожда фрагментарно. Това налага придържането към ясна национална концепция, целенасочени и координирани действия, системност и последователност на мерките, подходящи инвестиции и високо ниво на социална отговорност както на институциите, така и на обществото като цяло. В условията на нарастваща информационна обезпеченост и изграждане на изследователски капацитет анализът предоставя възможност за оценка на това как публичните политики постигат своите цели и водят до желаните резултати.
Политиката по БДП и управлението ѝ не са новост. Нейното развитие е свързано с естествено продължаващите процеси на укрепване на ресурсите на модерната и социално-отговорна държава. През изминалите осем години от изпълнението на Стратегията за БДП бяха положени огромни усилия в посока утвърждаване на тази политика като опитът показва както постигнатите успехи, така и дефицитите, изискващи последващи мерки, за да се защити адекватно еднозначно декларираният политически ангажимент.
Безспорна е нуждата от формиране на политики, които са информирани, иновативни, чувствителни, продуктивни и интегриращи. Администрациите на страните-членки на ЕС имат една и съща задача да работят за повишаване на благосъстоянието и социалната сигурност. За да бъдат задоволени обществените потребности и осъществени амбициозните цели, е необходимо прецизно синхронизиране на секторните политики, особено в сфера, която е обект на динамични реформи, засилен публичен интерес и все по-високи очаквания от страна на гражданското общество. Затова, управленските решения за подобряване на безопасността на движение по пътищата в България следва да осигуряват инвестирането на ограничените публични ресурси по начин, който носи най-високи обществени ползи.
Анализът се основава на разбирането, че темата за БДП освен приоритетна национална политика е и отговорност на цялото общество. В този смисъл, всяка мярка за въздействие следва да се прилага единствено в условията на конструктивен обществен дебат: когато тя е осъзната, припозната и осъществима в контекста на държавния апарат, академичното познание, изследователската и приложна наука,
неправителствения сектор, училището, работното място и семейството.
Мисията на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ е да координира провеждането на националната политика в областта, защитавайки ефективно националните приоритети. Основната цел е предприемане на адекватни мерки, базиращи се на анализ и превенция за ефективно противодействие на травматизма на пътя.
